За нас
Националната художествена академия – най-авторитетното висше художествено училище в България, е открита като Държавно рисувално училище през 1896 г. с указ на княз Фердинанд благодарение на активната подкрепа на видни художници и общественици като Константин Величков, Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Антон Митов и др. С появата си Академията не само легитимира професионалното положение на българския художник, но и започва да играе важна роля в културния живот на България. През 1909 г. Държавното рисувално училище е преименувано на Художествено-индустриално училище, а през 1921 г. – на Държавна художествена академия. Като студенти, а по-късно и като преподаватели, през нейните ателиета преминават най-значимите представители на новото и съвременното българско изкуство, чиито постижения определят мащаба на българската художествена култура.
Вече повече от 120 години НХА активно участва в развитието на българската художествена култура и образование. От самото начало и до днес неин основен приоритет е формирането на професионални художници в различните области на изящните и приложните изкуства, дизайна, изкуствознанието и реставрацията. Тази традиционна за Академията мисия намира израз в специфичната ѝ структура, както и в нейната цялостна образователна, научноизследователска, художественотворческа и културна политика. Националната художествена академия неотменно следва стратегия на надграждане на постигнатото от традицията в учебната, творческата, методическата, изследователската и административната си дейност чрез иновативни модели и механизми във всяка сфера. НХА полага сериозни усилия за задълбочаване на връзката между образованието и практиката, като поддържа партньорство с различни бизнес и финасови организации, образователни, научни и културни институции, органи на държавната администрация и местното управление и др. Всичко това допринася за повишаване на качеството на обучението и адаптирането му към обществените потребности, способства за изграждането на по-висок престиж на институцията и за нейната „отвореност” към европейското пространство за висше образование.
Широкият спектър от образователни възможности на Академията се разгръща от „класическите” форми на изкуство до цифровите технологии, структуриран в два факултета – Факултет за изящни изкуства и Факултет за приложни изкуства, които от своя страна се състоят от 18 катедри. НХА осъществява подготовка на бакалаври в 17 специалности и една магистърска специалност („Реставрация“), а магистърските програми са 47.
През 2016 г. стартира голям стратегически за Академията проект по изграждането на нов учебен корпус, който в много голяма степен ще допринесе за подобряване на условията на учебния процес, за неговата оптимизация и модернизация. Проектът се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие, Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“.
Съвременният образ на НХА се допълва от творческата активност на галерия „Академия“ и Музейната сбирка, международната и издателската дейност, от художествените и образователни изяви на всяка специалност. В този аспект тя се явява не само център на художественото образование, но и важен фактор за формирането на културната политика в художествения живот в столицата и страната.
В резултат на своята комплексна дейност НХА получи най-висока оценка в рейтинговата система на висшите училища в България, където е класирана на първо място в професионалното си направление.
История
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на указ от княз Фердинанд. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.
В началото Рисувалното училище се състои от два отдела: Отдел за художници и учители по рисуване и Отдел за рисувачи по художествените индустрии. Сградата на училището на улица „Шипка“ № 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.
През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно, през 1921 г., по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията, и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и образователната и научна степен „доктор”).