Академията
Националната художествена академия – най-авторитетното висше художествено училище в България, е открита като Държавно рисувално училище през 1896 г. с указ на княз Фердинанд благодарение на активната подкрепа на видни художници и общественици като Константин Величков, Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Антон Митов и др. С появата си Академията не само легитимира професионалното положение на българския художник, но и започва да играе важна роля в културния живот на България. През 1909 г. Държавното рисувално училище е преименувано на Художествено-индустриално училище, а през 1921 г. – на Държавна художествена академия. Като студенти, а по-късно и като преподаватели, през нейните ателиета преминават най-значимите представители на новото и съвременното българско изкуство, чиито постижения определят мащаба на българската художествена култура.
Вече повече от 120 години НХА активно участва в развитието на българската художествена култура и образование. От самото начало и до днес неин основен приоритет е формирането на професионални художници в различните области на изящните и приложните изкуства, дизайна, изкуствознанието и реставрацията. Тази традиционна за Академията мисия намира израз в специфичната ѝ структура, както и в нейната цялостна образователна, научноизследователска, художественотворческа и културна политика. Националната художествена академия неотменно следва стратегия на надграждане на постигнатото от традицията в учебната, творческата, методическата, изследователската и административната си дейност чрез иновативни модели и механизми във всяка сфера. НХА полага сериозни усилия за задълбочаване на връзката между образованието и практиката, като поддържа партньорство с различни бизнес и финасови организации, образователни, научни и културни институции, органи на държавната администрация и местното управление и др. Всичко това допринася за повишаване на качеството на обучението и адаптирането му към обществените потребности, способства за изграждането на по-висок престиж на институцията и за нейната „отвореност” към европейското пространство за висше образование.
Широкият спектър от образователни възможности на Академията се разгръща от „класическите” форми на изкуство до цифровите технологии, структуриран в два факултета – Факултет за изящни изкуства и Факултет за приложни изкуства, които от своя страна се състоят от 18 катедри. НХА осъществява подготовка на бакалаври в 17 специалности и една магистърска специалност („Реставрация“), а магистърските програми са 47.
През 2016 г. стартира голям стратегически за Академията проект по изграждането на нов учебен корпус, който в много голяма степен ще допринесе за подобряване на условията на учебния процес, за неговата оптимизация и модернизация. Проектът се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие, Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“.
Съвременният образ на НХА се допълва от творческата активност на галерия „Академия“ и Музейната сбирка, международната и издателската дейност, от художествените и образователни изяви на всяка специалност. В този аспект тя се явява не само център на художественото образование, но и важен фактор за формирането на културната политика в художествения живот в столицата и страната.
В резултат на своята комплексна дейност НХА получи най-висока оценка в рейтинговата система на висшите училища в България, където е класирана на първо място в професионалното си направление.
История
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на указ от княз Фердинанд. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац.
В началото Рисувалното училище се състои от два отдела: Отдел за художници и учители по рисуване и Отдел за рисувачи по художествените индустрии. Сградата на училището на улица „Шипка“ № 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.
През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно, през 1921 г., по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията, и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и образователната и научна степен „доктор”).
Структура
Националната художествена академия се състои от два факултета: Факултет за изящни изкуства (ФИИ) и Факултет за приложни изкуства и дизайн (ФПИД). Учебно-научните звена в двата факултета са съответните катедри, които са отговорни за развитието и приложението на учебните програми за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“.
Във всички специалности освен основните художествени дисциплини, оформящи професионалната подготовка на студентите, се изучават рисуване, история на изкуството, естетика, философия, пластична анатомия, перспектива и др. Всички студенти имат право да се обучават едновременно с избраната от тях специалност във втора специалност „Теория и практика на художественото образование“. Това им позволява да получат професионалната квалификация за учител по изобразително изкуство в средните общообразователни и специализираните художествени училища.
Обучението по тези дисциплини се осъществява от членовете на катедрите „Рисуване“, „Изкуствознание“ и „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“. Периодът за завършване на окс „бакалавър“ в НХА е 4 академични години, окс „магистър“ обхваща 1, 1,5 или 2 академични години. Специалност „Реставрация“ предлага само магистърска програма с петгодишен курс на обучение. Образователната и научна степен „доктор“ е с продължителност три години след завършена окс „магистър“.
Днес НХА подготвя около 1000 наши и чуждестранни студенти и докторанти.
Акредитация
Акредитацията потвърждава, че академията отговаря на критериите за качество на висше образование по всички основни стандарти (учебен процес, научна дейност, управление, вътрешна система за качество и др.).
НХА е успешно акредитирана институционално от НАОА с оценка 9.20 по десетобалната система.
Акредитация е получена на 05.12.2019 г. за срок от 6 години, т.е. валидна до 05.12.2025 г..
Качество на обучение
Системата за поддържане на качеството е завършена йерархична функционалност от правила, описани в нормативни документи, регламентирани дейности и организационни структури. Тя формира политиката за постигане на целите по качеството и осигурява планирането, управлението, контрола и оценяването на факторите, от които зависи качеството на обучението.
Качеството в този контекст се отнася само до обучението и академичния състав, и всички академични обекти и субекти се третират само в този аспект.
Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучение предявява изисквания към учебната документация чрез своите представители в академичните и факултетни органи, утвърждаващи академичните стандарти, учебните планове, програми и графици за учебния процес.
Основни обекти за оценяване са специалност, учебна дисциплина, преподавател, академичен ръководител, образователноквалификационна степен.
Специфични обекти на оценяване: произтичат от анализа на състоянието и са свързани с констатирани слабости (дисциплината в учебния процес, практическо обучение, обслужване на студентите, дипломиране и др.).
Основен и определящ фактор за качеството на обучение е поддържането у студентите, преподавателите и академичното ръководство на мотивация за постигане на качество.
Качеството на обучение се постига посредством периодично оценяване на следните обекти: специалност, учебна дисциплина и преподавател. Оценяването се извършва по отношение на качеството на процеса на обучение (самооценка) и резултата от проведеното обучение (външна оценка).
В оценяването на трите компонента задължително се отчита мнението на студентите. Отчитането на мнението на студентите става по обективен начин посредством периодично провеждане на анкети.
Резултатите от оценяването на специалностите, учебните дисциплини и преподавателите подлежат на регулируема публичност.
Системата за оценяване и поддържане на качеството се състои от три нива:
а) Ниво 1: Академична комисия по качество на обучението към Академичния съвет, заместник-ректор по качеството и административен екип;
б) Ниво 2: Факултетна комисия по качество на обучението;
в) Ниво 3: Катедрен отговорник по качество на обучението.
Атестация
Атестирането на преподавателския състав има за цел да отговори на изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗВО относно създаване на елемент от системата за оценяване и поддържане на качеството като:
- оцени приноса на всеки член на академичния състав в учебната, художественотворческата, научноизследователската и административната дейности в НХА;
- подобри подбора и стимулира повишаване квалификацията и научнотворческото развитие на преподавателите;
- проучи мнението на студентите за качеството на обучение.
Обект на атестиране е всеки член на академичния състав, работещ по трудово правоотношение с НХА.
(2) Предмет на атестиране са учебнометодическата, художественотворческата, научноизследователската и администранивна дейност на атестирания.
(3) Атестирането е задължително.
(4) Съгласно чл. 57 от ЗВО нехабилитираните лица се атестират веднъж на 3 години, а хабилитираните лица – веднъж на 5 години.
Атестирането се извършва по предварително оповестени критерии, които следва да станат достояние на всеки член от академичния състав, съобразно чл. 57 (2) от ЗВО. Kато предварително оповестени критерии следва да се приема информацията, съдържаща се в настоящия правилник.
Органи на атестирането са:
Академичният съвет, който разполага с помощно звено в лицето на Академичната комисия по качеството.
Факултетният съвет, който разполага с помощно звено в лицето на Факултетната комисия по качеството;
Визуална идентичност
Лого на НХА
↓
Юбилейно лого на НХА
↓
Брандбук
↓